Черни осъм

     “Черни Осъм върху Черни Осъм си е все Черни Осъм” така започва едноименния филм за селото разказващ за живота и бита на черноосъмци. Разположено по поречието на река Черни Осъм, възникването на село Черни Осъм  се предполага, че е през XVII век. В началото се е наричало Драгнешко, по-късно е носело името Манастирско село заради Троянския манастир, който се е обособил като един от най-големите манастири в България. През XIX век се е наричало Колибито до 1934г, когато взима името на реката, а именно Черни Осъм. Будният дух и задружността  на черноосъмци превръщат селото в едно модерно, образцово и красиво село на България във всеки един момент от съществуването му. Създава се Кооперация Обнова, даваща препитание на голяма част от местното население и други от околността. Произвеждаща фурнир, шперплат и мебели от слоеста дървесина “Обнова” захранва както местния пазар, така и пазари в чужбина. В селото са били изградени канализация и асфалтови пътища още в началото на миналия век; изграден е  ВЕЦ Черни Осъм; читалище и киносалон с модерен за времето си киноапарат; в центъра на селото се е намирал Женския метох, в който е отсядал всеки път Апостола на свободата – Васил Левски, когато е минавал балкана; изграден е Природонаучен музей привличащ посетители от различни краища на България и дори от чужбина; училището постоянно се е разраствало през годините и е привличало винаги ученици от други населени места – дори и в момента в него се изучават младежи от цяла България в единствената у нас и втора в Европа (Шамони, Франция) паралелка за “Професионални планински водачи”.  В Черни Осъм идват все повече туристи, за да видят красотата на балкана и природата, да се насладят на спокойствието и чистия въздух и да посетят различните местни забележителности – а именно: Троянския манастир, Природонаучен музей, Зелениковски манастир, резерват Стенето, Национална изложба на художествени и народни занаяти и много други.
     Южно над селото се издигат високите върхове на Стара планина – Амбарица, Малък и Голям Купен, Жълтец и Кръстците до връх Ботев. Под тях по западния ръкав на река Черни Осъм (Куманица) се намира обявения през 1979г. резерват Стенето – включен в програма на “Юнеско”. В резервата могат да се видят различни и рядко срещани представители на флората и фауната. Тук може да видите Еделвайс – защитен и включен в Червената книга. В него е осеяно от малки и по-големи пещери – най-дългата от тях е Куманица, с най-голяма денивелация е Райчовата дупка, а най-красивата е Птичата дупка. Между билото на Балкана и “Стенето” се намира скалното образование Марова дупка, за която се носят различни легенди. Една, от които е, че докато Крали Марко обядвал на “Маркови трапези” видял как черен турчин пленява сестра му Мара. В гневът си хвърлил боздугана, при което загинали и турчина и сестра му. Балканът се разтресъл и се отворила тази дупка – Маркова дупка. По източния ръкав на реката (Краевица) се намира Залениковския манастир. Скрит в гората от него се открива неповторима гледка към билото на централна Стара планина – от Беклемето на запад до връх Ботев на изток.
     В северната част на землището на село Черни Осъм се намира третия по големина в България манастир – Троянски манастир. За него писмени сведения съществуват от 1600г. Манастирът е известен и привлича туристи зтаради единствената икона “Богородица Троеручица”. Църквата “Успение Богородично” е изографисана от големия майстор Захарий Зограф. В манастира убежище е намирал Васил Левски. Манастирът е бил и книжовен център, в него се е намирало килийното училище, в което са се образовали местните черноосъмци. На 200м по на север през 1970г. е изградена Националната изложба на народни и художествени занаята. В която местните грънчари, дърводелци, тъкачи и ковачи излагат своята продукция. В изложбата освен панаирни палати е обособен и базар.

     През 80-те години на миналия век селото е наричано “Малка Швейцария”, което е привличало туристи от всякъде и които продължават да се увеличават все повече и днес.